Без конкретни отговори и с въпроси по принцип пристигна във Варна новият министър на транспорта Александър Цветков. Питането за затлачената процедура за концесия на пристанищата, той финтира с: "Отдаването на пристанищата на концесия ще залегне в нашата концесионна стратегия, която до края на годината ще представим на обществеността.  Публично-частното партньорство е основен фактор за развитието на пристанищата въобще". 

Оказа се, че: министърът още няма мнение по идеята Морска администрация да бъде преместена от София във Варна; министърът не е запознат с "с всички становища за и против конкретната реализация на проекта за изграждането на нов контейнерен терминал и преместването на пристанище „Варна – Изток”, включително и за мястото му", но определи себе си като привърженик на проекта; министърът ще се срещне с представители на браншовите организации във Варна и смята, "че техните предложения са ценни не само по отношение на преструктурирането, но и по отношение на постигането на основните цели, които България маркира във връзка с морския бизнес в страната".

"Маркирането" на проблемите в морския бизнес продължи с твърдението, че "България има нужда от една целенасочена и ясна политика по отношение развитието на морския бизнес.

Министър Цветков присъства на представянето на националната информационна система SafeSeaNet,  изработена по поръчка на Изпълнителната агенция „Морска администрация”. Тя е част от мрежата за електронен обмен на данни между всички страни от ЕС. В нея се събира информация за морския трафик с цел той да бъде управляван, да бъдат осигурени морската безопасност и сигурност, да бъдат предотвратени замърсяванията. Повод за създаването на мрежата е екокатастрофата, причинена по бреговете на Франция след потъването на танкера "Ерика" през 1999 г.  Директивата, по която България беше длъжна да изготви националната информационна система SafeSeaNet, е приета на 27 юли 2002 г.

Системата функционира чрез информационни съобщения, които оператори предават към централния сървър в Лисабон. В тях се съдържа информация за вида на кораба, евентуално опасния му товар, данните от последната инспекция за състоянието му, курса и движенито му. При влизане на кораб в териториалните води на някоя от държавите-членки, нейните морски власти изпращат запитване до сървъра в Лисабон за него.  SafeSeaNet ще помага и при операции по търсене и спасяване при инциденти. Предстои тя да бъде свързана с митническите и гранични служби.

Националната информационна система работи точно от месец  и вече е изпратила 28 000 съобщения и 2 000 заявки. България е сред последните страни-членки, които въвеждат  SafeSeaNet  и е била заплашена със санкция заради забавянето. За сметка на това нашата система е сред малкото в Европа, в която операторите работят с всички опции на програмата.

Въпреки подробната мултимедийна презантация, ясна и достъпна дори за лаици, гостите (министърът и заместникът му Камен Кичев) атакуваха авторите от „Техно Логистика” ЕООД с въпроси. Изпълнителите (а не седящите до министъра възложители от "Морска администрация") първо трябваше да отговорят колко е струвала системата, после да повторят какви са ползите за България от въвеждането й, а  на финала дори да осветлят зам.-министъра: "как системата различава нефтено петно от пасаж с риба", който си е направо от друга опера. 

Дано поне закъснението от 40 минути, с което пристигнаха министърът и свитата му, наистина да е било заради посещение на фериботния комплекс или което и да е друго място, на което освен влакове и релси има и кораби.